Икономисти срещу Бюджет `2012

На дискусия, организирана от БКС, работодатели, синдикалисти и икономисти се обединиха около мнението, че Бюджет 2012 поддържа статуквото, не залага реформи и не обвързва държавните разходи с реални резултати.
Божидар Данев, изпълнителен председател на БСК
„За съжаление, това е бюджет на статуквото, не на реформите. Съветът на ЕС препоръча на страната ни спешни реформи в шест ключови направления, но в този бюджет не виждаме тези реформи. Никой не смее да излезе от тоталитарните коловози на мисленето и да предприеме реформи, вкл. за премахване или поне за намаляване на привилегиите на някои съсловия”.
Петър Ганев, Институт за пазарна икономика
Ключовият въпрос е „Как се харчи?”. „От началото на кризата сме похарчили 5.5 млрд.лв. повече, а данъците и осигуровките не помръднаха. Нещо повече – появиха се нови данъци и такси, което пряко удари потреблението”. Липсата на перо „приватизация” в проекта на бюджет е притеснително. Нужно е работодателските организации да помислят върху идеята за пропорционално намаление на годишния платен отпуск спрямо ползваните болнични или отпуск по майчинство.
Георги Ангелов, Институт „Отворено общество”
„Еврото се тресе, Гърция практически е рухнала, а в очите на западния свят ние сме близка страна. Ако не управляваме посланията си правилно, ако не се разграничим категорично от гръцкия проблем и не се позиционираме като страна-контрапункт, можем да имаме нови сериозни проблеми в икономически план.” Положителни моменти в проекта на бюджет са запазването на фискалния резерв и строгата фискална политика, а премахването на дефицита трябва да е ясна цел. Според него, ако изключим средствата от еврофондовете, фактически няма съществени промени в инвестиционната рамка на бюджета, а широко прокламираната промяна във финансирането на т.нар. силови ведомства всъщност не се състоя. „Без структурни реформи няма как да отрежем 1 лев от бюджета на което и да е ведомство, но явно няма достатъчно воля за това. Ако няма електронно правителство, електронни разплащания и електронни услуги, няма как да се намали администрацията. Точно затова има сериозна организирана съпротива от страна на администрацията срещу електронното правителство”, смята Георги Ангелов.
Кирил Ананиев, съветник на президента Първанов
Проблеми на бюджета са недобрата инвестиционна програма, недостатъчните мерки в сферата на подоходната политика, нереалистично високият ръст на БВП (прогнозата на г-н Ананиев е за ръст не по-голям от 2%), както и подценената роля на малките и средни предприятия като генератори на растеж. Положителна оценка има за възстановения фискален резерв в размер на 4.5 млрд.лв. „Като цяло, нещата са в правилната посока, трябва да се подобри частта по отношение на реформите, целите и политиките”.
Владимир Каролев, финансист
„Мит е, че дефицитното финансиране спомага за икономически растеж. Потреблението без инвестиционни цели също не носи икономически растеж”. И според него, бюджетът не създава условия за реформи, а се подкрепят няколко „свещени” сектора. „Защо лекарите и учителите нямат право на 20 заплати при пенсиониране?”, попита Владимир Каролев по повод дискутираното през последните дни намаление на обезщетенията за работещите в системата на отбраната и сигурността. Според икономиста, необходими са спешни реформи в пенсионната система, вкл. увеличение на възрастта за пенсиониране и поетапно премахване на системата за ранно пенсиониране. Той се обяви и за реформи в сферата на образованието, науката и здравеопазването, приватизация на големите държавни фирми, като „Булгаргаз”, „НЕК”, „БДЖ” и др., както и за концесиониране на магистрали и други инфраструктурни обекти.
Васил Тодоров, главен секретар на БТПП
Като ключови проблеми той отбеляза намаленото финансиране за наука, в частност – за БАН, недостатъчното проекти в сферата на публично-частното партньорство, особено по отношение на неизползваното държавно имущество. „Това е ресурс, изваден от икономиката, изведен от гражданския оборот”, обясни Васил Тодоров. Той се присъедини към общото мнение за липса на ефикасен програмен подход при бюджетирането. „Има 60 млн.лв. приходи от такси в Търговския регистър. 15 млн.лв. от тях са предвидени за реинвестиции. Какво се случва с останалите средства? Защо при този ресурс качеството на услугата не се подобрява, а тъкмо обратното – влошава се”.